Днес се навършват 122 години от гибелта на големия български

122 години костите на Гоце Делчев не намират покой

Днес се навършват 122 години от гибелта на огромния български бунтовник Гоце Делчев.

Със заупокойна молитва и поклонение пред паметниците на огромния бунтовник годишнината от гибелта му ще бъде маркирана в Благоевград и в град Гоце Делчев.

По традиция на тази дата стотици българи сервират цветя и на паметната плоча в село Баница, Гърция, където е лобното място на националния ни воин.

Георги Николов Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, през днешния ден град Килкис, Гърция, в фамилията на будните българи Никола и Султана Делчеви.

Още като възпитаник в Солунската българска мъжка гимназия е отдаден в революционните хрумвания за освобождението на Македония и Одринска Тракия и присъединението им към майка България. По-късно самият Гоце основава българските революционни комитети и става идеолог и лидер на ВМОРО.

На 4 май 1903 година на път за Серес, където би трябвало да се разиска решението за повдигане на въстание, в региона на село Баница Гоце пада погубен.

Тленните му остатъци са заровени в общ гроб наоколо до църквата.

По време на Междусъюзническата война гръцката войска опожарява родния му град Кукуш и лобното му място, село Баница, а популацията е прогонено в България. Тленните му остатъци са пренесени в София, където престояват до 1946 година.

Какво се случва по-късно?

Някои хора може би не помнят, други, може би не желаят, а трети може би не ги интересува за какво костите на Гоце Делчев не намират покой. Отговорът е къс и е нещо като риторичен въпрос. Та запитвам в този момент на 9 октомври 1946 кой предава тържествено костите на Гоце Делчев на Скопие и кой в действителност се отхвърля от огромния, доста огромния българин Гоце Делчев?

Историци мрънкат: но то такова е било времето…

Такаааааа ли? Че какво му е било на времето, с цел да станеш изменник на личната си история? Да напомним с няколко фрази защо иде тирада и за какво всяка година към тези празнувания има проблеми. И няма какво да им се сърдим на македонците, съответно в тази ситуация с Гоце Делчев. В историята е по този начин, когато се въртиш като калайджийски тиган, ще ядеш най-после калая. Героят от Райхстага Георги Димитров отива през 1933 година в Москва и години наред се подмазва на Сталин. А когато на същия тоя Сталин след Втората международна война му скимва, че той би трябвало да каже на Балканите кой какъв да бъде като народност, вождът и учителят на българския народ Г. Димитров, с цел да продължава да яде мед с мечките, дава разпореждане на новата власт в България, българите в Пиринския край да се пишат македонци, че да остане удовлетворен другарят Сталин и да похвали другаря Димитров. Плюс това, както ни учеха преди време при комунизма, ще отмрат страните и нациите и ще има единствено едно огромно международно комунистическо семейство... И ние „ връщаме “ огромния българин Гоце Делчев на Скопие през 1946, а 3 години по – късно, когато умира Георги Димитров, за 5 дни му подвигат пантеон. Като дете час по час ни влачеха вътре и треперехме от смут индивидът под стъкления капак жив ли е или починал. Деца сме били, не сме разбирали, само че тези другите, разбирачите и до ден сегашен жалят за събарянето на мавзолея, само че за Гоце Делчев изобщо да не им дреме… А костите на българина, доста огромният българин Гоце Делчев все ще почиват в църквата „ Св.Спас “ в Скопие, само че и оттова ще ни припомнят, че каквото и да си приказваме за Националното изменничество към момента няма фиктивен комфортен синоним…